| 2017-03-02 02:29:19 | След такъв дълъг увод за "окалването на ръцете" как не се усетих, че така слово-похотливо пишат страхливците. И намесват и някое и друго известно име за да си предадат важност и значение.
Та аз запретвам ръкави, защото ще се цапам.
Гадняр си ти, писачо ненужен!
Уж за една дума щеше да пишеш, и титли изкара да покажеш, че я знеш, ти тази една дума. И сигурно щеше да е добре там да беше свършил, ама не... Университетската мишка в теб трябваше да създаде моллов плебей и да тръгне на война решаваща и свещенна.
Книги много си изчел, но теб кой ще те чете? Там те боли. И все така по-лекото... по дипломите да се познаем... а моята е някак по-таква от твоята...!
А забравата, твоята, те дебне и чака отдавна... а други ще ги четат, дълго. Страшно е!
Дано да е жива майка ти! Да отидеш да и се извиниш за недостойното, неуважително и надменно отношение към нея и нейният вкус, за което загатваш в последните си 4 изречения след П.С.
И не цапай, че след калта идва тояга!
Най-скъпото, е доброто което може да се направи на човек който не го очаква. Диплома не трябва. Имаш време. Опитай.
Kъм статия За произхода на думата "оренда" - писмо до Розмари Де Мео
|
Всички права запазени