| 2020-09-02 10:24:59 | Опасявам се от друго. Ето, утре тези управляващи подават оставка. Идват други. Но бай Сокола, дедо Любен Гоцев, ТИМаджиите, Пеевски, Маджо, Пашата, Божков, Златев ги боли онази работа.
Kъм статия Протестът на живо: Десетки обгазени със сълзотворен газ. Много арестувани, линейки отведоха пострадали (видео, снимки)
|
| 2020-09-01 17:03:22 | Благодарение на тия провокации на ТИМаджиите със главичките и секс куклите се замислям дали да не отида на протест утре.
Kъм статия Провокация с ковчег и бесилки
|
| 2020-09-01 16:59:22 | И после защо няма инвеститори. Кога ще имаме културен политик от ранга на политиците на Възраждането на България? Стига с тия потни мутри и идиоти - премиери,
Kъм статия Александър Томов в сигнал до Гешев: Борисов поиска от хонконгски милиардер договор за Иван Саздов
|
| 2020-09-01 15:15:36 | претоплени*
Kъм статия Слави Трифонов изгони от партията си Росица Кирова, която се повози на джипа на Борисов
|
| 2020-09-01 15:15:16 | Какво ме интересува един човек на Илия Павлов, какво направил със госта на друг човек на Пашата и Маджо. Трябват нови хора, не рпетоплени чалгаджии,
Kъм статия Слави Трифонов изгони от партията си Росица Кирова, която се повози на джипа на Борисов
|
| 2020-09-01 14:52:06 | А идеята назря през 1997ма, когато депутатите бяха заклещени в сградата на Народното събрание, и понеже сградата от началото на века не е предвиждала коридори, по които народните избраници да бягатот народа, гова наложи плановете да се използва Партийният дом, където под него коридори - бол.
Kъм статия Показаха новата пленарна зала. Журналистите изолирани от депутатите в новия парламент (галерия, видео)
|
| 2020-08-29 14:36:29 | права*
Kъм статия Сбогом, "актриси" - без пол на Берлинале
|
| 2020-08-29 14:35:03 | Именно, този проблем е откакто свят светува, но в днешно време се обостря - проблемът с това какво е реалността - защо не съм аз богът, който да си измисля всичко, защо има “друго” отвъд мен? Дали искам да опозная това “друго”, или искам аз да му казвам какво трябва то да бъде. Второто, в крайността си е патология - малкото, личността, да иска да диктува на цялото - вселената. По този път човек си спира каналите, през които може да усети колективното съзнание, вселената - И не е проблемът, че това се прави - важно е човек да има здравословен егоизъм, работата е че другото - на добродетелтта, възвишеното, му е лепнат етикет - пропаганда за масите, религия - и съкровишата които то ти носи в живота се отхвърлят, губят се в културата ни, човек си мисли че смисълът на съществуването може да се заключи в личното удоволствие. И затова имаме такива плачевни резултати и в културно отношение, един филм на Фелини, с малкото си средства е сто-пъти по значим от ширпотребната, търговска блъвоч в момента.
Нужно е да се замълчи сред информационната буря, човек да потърси смисъла в завещаното от предците му и да не става жертва на евтина пропаганда, емоционално да защитава пава вън от себе си, за да компенсира това, че не може да защитава достойнството си вътре в себе си.
Kъм статия Сбогом, "актриси" - без пол на Берлинале
|
| 2020-08-29 11:29:21 | Его, все едно да сравняваш китара с барабани в музикален конкурс. Ако се наложи все пак, неминуемо експертизата спада до едно ширпотребно ниво. Налагането на равенство между природно различни неща е вече истински комунизъм. Жените и мъжете имат определени роли във филмите, според природните си обусловености. Ако махнем разделението, без да променяме природните обусловености, се сдобиваме с 1. Объркване, породено от конфликтът между идеята в главата и реалността 2. размиване на критериите за майсторство в занаята (ширпотребност на понятията) 3. политизация/поквара на нещо, което е много далеч от политиката, както е всеки занаят.
А това, че статията е написана не в ораторски стил няма отношение към проблема.
Kъм статия Сбогом, "актриси" - без пол на Берлинале
|
| 2020-08-29 11:21:18 | Съвременната ни цивилизация потъва в блатото на измислените понятия, където относителността на човешкия език започва да заменя действителността на човешкото битие. Човек, изгубил вяра в Бог, губи желанието си да отърси Бог в настоящият момент, в проявленията му тук и сега. Иска сам да си го създаде, да си направи един измислен свят, в който само да промениш една дума, и вече си бог, няма природа, няма обусловености на съществуването, има само прищевките на разума. Разума, който си мисли, че е способен да измисли всичко сам.
Но питам се, от къде идва радостта на съществуването? От това ли, да се обградиш със твои си измислици, на които фанатично да им вярваш, повече от религия, и да и. станеш затворник? Или от учудването пред другия, изненадата от общуването с нещо отвъд твоите представи, което потенциално ти дава надеждата да ги промениш? Защо е този зор да се обезчовечим, да се превърнем в от живот в смърт, в железни предмети без възможност за чувства, за уязвимост, за живот? Тарковски в “Сталкер” казва много точно, че живото не е в силното - не камъните са живи, ами кълновете, които макар и пределно уязвими, растат.
Kъм статия Сбогом, "актриси" - без пол на Берлинале
|
Всички права запазени