| 2020-06-20 23:14:38 | Историята е интересна, не знам само защо авторката явно смята някой си Терзийски за писател (какъвто не е) и се гордее с някакво си представяне с него. Откога всеки, който пише текстове, автоматично става писател? Това се определя от таланта и от критиката, а не от самомнението на пишещия. Литературна критика у нас вече няма. (Да сте чели барем 1 критична лит. статия след 2010 г.?) Няма, защото няма и критици. Без страх, че могат заслужено да бъдат разпердушинени за бездарие, следователно се нароиха "писатели" и "поетеси", които не биха могли да вържат и връзките на българските поети от 80-те години. Позор...
Kъм статия Улицата от мечтите
|
Всички права запазени