| 2019-03-30 17:05:29 | Дамм... така става, когато културата на Изтока се срещне с тази на Запада. Още Алеко го е описал в "Бай Ганьо в операта": "...Момата, разсърдена до висша степен, с пламнало лице, с висок глас ми разправи, че бай Ганьо я оскърбил с действие, похванал я и не само я похванал, ами... Тя искаше да вика полицейския. Скандал!
- Скоро да се махаш оттук, бай Ганьо; ако те свари полицейският, работата ти е спукана, върви нагоре, аз ще те стигна извиках аз с престорено негодувание и малко остана да се изсмея, като гледах трагикомичната фигура на бай Ганя.
- Какво ми се пери! - каза с кураж бай Ганьо на излизане. - Санким честна ли е? Знам ги аз тукашните жени. Покажи и кесията - изведнъж гут моргин, ама не е прост бай ти Ганьо!..."
Kъм статия Кобрата е в нокдаун, и то без да е стъпил на ринга
|
| 2019-03-03 22:33:10 | Съдът го е върнал на поста ректор, защото е разглеждал казуса кой избира и кой сваля. А министърът първо е трябвало да му отнеме професурата и докторската степен, пък после университетът сам да си го свали от ректорство.
Kъм статия Съдът върна на поста му отстранения за плагиатство ректор на Технически университет-Варна
|
| 2019-02-19 12:25:58 | В Полша имаха някаква сходна реакция за абортите и то не просто църквата, ами и държавата - явно и те "православната дъга" са станали. Или и Лозанов в стила на Хаджи Генчо "най-напред го побие малко" читателя с портрета на Путин, че да има страх. Примерно ако каже, че да прекъснеш един живот е като да го убиеш, да се замисли... дали пък няма да го нарекат руски шпионин.
Kъм статия Георги Лозанов: Когато бай Ганю срещна хаджи Генчо
|
| 2019-02-19 12:13:31 | Прилича на материал от Работническо дело. Тогава нашите майки можеха да кажат същото за света, в който живееха - поне за основните неща. Сигурността беше гарантирана. Битовата и уличната престъпност - под санитарния минимум. Като дете помня, че портата на двора никога не се заключваше. Патриотите срещахме по улиците и от Виетнам, и от Никарагуа, и от Палестина. Обратни и да е имало във властта, щом са от "нашите" нямаше драма. Така съдба ни бяха отредили големите в Ялта през 1945-та. След 45 години същите си "размениха шапките" и ние малките тръгнахме да откриваме топлата вода наново.
Kъм статия Тук, където живея
|
Всички права запазени